Как да не пием,
или разказа на една обречена нощ.
Отиваш в бара, който ти е станал почти като дом,
бавно и тромаво се отпускаш на паянтовия стол,
облягаш ръка на мазния бар и отправяш празен поглед към стената с алкохол.
Бутилки, малки и големи, дебели и тънки, също като хората приличат, а в себе си съдържат нещо потайно. Като душата на човека. Отвън ти изглеждат приятни, светли, искрящи. Ала всъщност са нещо друго, нещо мрачно, потайно. И това нещо те привлича.
Неизвесното, какво е то. Дали е сладко? Дали горчи? Ще те нарани ли, или ще те отпусне.
Ами какво чакаш повече и се чудиш - грабни го, каквото и да е то.
Бармана монотонно се просяга към бутилката. Защо точно тази бутилка, дето все е на най-забутаното място на лавицата. Тайно те проклина, та не можа ли да си поръчаш като другите - бира или гадна водка.
Нееееее. Не и този път. Нека да е специален. Нека е неповторим.
На сутринта мноо цепи главата. Ама така е, като пиеме абсент, ром, текила - 2 вида, бира, афтършок и май още нещо,но ми се губи. На здраве на всички ментени чудовища1!!!