След като реших, че искам вече сериозно да се захвана с Линукса, прецених, че на десктоп машината няма да имам тази мобилност, която ми е нужна. Затова се наложи да си избера сносен лаптоп, тъй че да ми върши работа. В момента се ръснах за един АСУС, който между другото ме кефи адски много.
Та какво ви трябва за да станете Линукс гуру? Както се изразяват в книгите разбира се ;)
Компютър - може и да е адска щайга, стига да можете да го подкарате.
Дистрибуция на Линукс - това ще рече работещо копие на операционната система, плюс някоя и друга програма в пакета, графичната среда не е излишна, но е шукария, която не ми е нужна в момента, но ме улеснява за базовия достъп.
Бат Томи колегата е свалил Debian, та така и така го имаме, що да не го ползва. Оказва се елементарно за инсталация. Цялата работа е извършена върху VMware 5.5 платформа. По този начин си действам обикновените задачки в Уинбозето, игрите си вървят, жената е свикнала и не пищи при поява на конзолата на линукса. Когато ми потрябва Линукса, просто за 3 минути се стартира и е готово за работа.
В момента се водя по книгата Debian GNU/Linux Bible от Стив Хънгър(2002 някъде). Книжлето е добро, със завидните само 667 страници :).
Засега успях да се логна , да влезна и излезна от root акаунта, да мърдам по директориите, да създавам и трия файлове и директории. Общо взето най-елементарните неща, докато опозная системата. Идеята ми е да навляза в скриптинга под Линукс, Apachi сървъри, Squid настройки, мрежова сигурност и от тоя род.Зарибявката е голяма. Пробвайте и вие.
понеделник, 8 декември 2008 г.
Честит ви 8-ми декември, трашоци
Честит 8-ми декември, свини омазани.
Както никога досега, през изминалите 4-5 години, не сме във Велико Търново.
За жалост ще пропуснем студентското омазване, но за сметка на това пак ше пийм.
Наздраве на всички курви, които ни предадоха. Дано цяла нощ да ги сърби гъзъ!!!
И сам война е войн, както е казал некой алкохолизиран прошляк, забутан в поредния казан, търсейки полупразно шише от водка Флирт.
Дано не ви сполети спиртния дух,
Както никога досега, през изминалите 4-5 години, не сме във Велико Търново.
За жалост ще пропуснем студентското омазване, но за сметка на това пак ше пийм.
Наздраве на всички курви, които ни предадоха. Дано цяла нощ да ги сърби гъзъ!!!
И сам война е войн, както е казал некой алкохолизиран прошляк, забутан в поредния казан, търсейки полупразно шише от водка Флирт.
Дано не ви сполети спиртния дух,
понеделник, 1 декември 2008 г.
Disturbed - Новата зарибявка
Лириката на текста ме пълни отвътре.
Тази песен е от тези, които ме карат да взема ножа и
пистолета и да почна всичко живо наред.
Докато не падна с кървави ръце!
SeeqPod - Playable Search
AWAKEN - Google it !!!!!
Stripped of life, alone
In the midst of something that I
Want to play with your evil inside
Wanting, letting go, of what never could be again
Lost and alone
Imprisoned now inside your mind
With the way you tried
To destroy me again
You were waiting and living for no one
With the way you tried
To completely refuse all your life feed on your nothing
You'll never live up to me
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you'll never live up to me
Awaken you
Can't live up to me
I've stricken you
Feed on your nothing
And you’ll never live up to me
Stripped of life, alone
In the midst of something that I
Want to play with your evil inside
Wanting, letting go, of what never could be again
Lost and alone
Imprisoned now inside your mind
With the way you tried
To destroy me again
You were waiting and living for no one
With the way you tried
To completely refuse all your life
Feed on your nothing
You'll never live up to me
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you’ll never live up to me
Awaken you
Can't live up to me
I've stricken you
Can't live up to me
There isn't a thing that I can do
Watching this whole thing just wash away
Making me long
There isn't a thing that I can do
Watching this whole thing just wash away
Making me long
Making you strong
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you'll never live up to me
Can't live up to me
Feed on your nothing
You'll never live up to me
Тази песен е от тези, които ме карат да взема ножа и
пистолета и да почна всичко живо наред.
Докато не падна с кървави ръце!
SeeqPod - Playable Search
AWAKEN - Google it !!!!!
Stripped of life, alone
In the midst of something that I
Want to play with your evil inside
Wanting, letting go, of what never could be again
Lost and alone
Imprisoned now inside your mind
With the way you tried
To destroy me again
You were waiting and living for no one
With the way you tried
To completely refuse all your life feed on your nothing
You'll never live up to me
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you'll never live up to me
Awaken you
Can't live up to me
I've stricken you
Feed on your nothing
And you’ll never live up to me
Stripped of life, alone
In the midst of something that I
Want to play with your evil inside
Wanting, letting go, of what never could be again
Lost and alone
Imprisoned now inside your mind
With the way you tried
To destroy me again
You were waiting and living for no one
With the way you tried
To completely refuse all your life
Feed on your nothing
You'll never live up to me
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you’ll never live up to me
Awaken you
Can't live up to me
I've stricken you
Can't live up to me
There isn't a thing that I can do
Watching this whole thing just wash away
Making me long
There isn't a thing that I can do
Watching this whole thing just wash away
Making me long
Making you strong
Awaken you
With little evil inside
Feed on your nothing
You'll never live up to me
I've stricken you
I don't want to live with the lie
Feed on your nothing
And you'll never live up to me
Can't live up to me
Feed on your nothing
You'll never live up to me
събота, 29 ноември 2008 г.
Пътят на Лайнолога
Уважаеми Дами и Господа - Лайнолози,
Вчера, на този светъл ден, видния български лайнолог - Пламен Четелязов, отбеляза своя юбилей - 26 незабравими години на лайноложката сцена. Да ни е жив и здрав, нека още дълги години ни удостоява с присъствието си на лайноложки семинари и форуми. Този светъл деец е сред пионерите на тази едновременно нова, но и древна, забравена досега наука - Лайнологията. Наздраве!
Вчера, на този светъл ден, видния български лайнолог - Пламен Четелязов, отбеляза своя юбилей - 26 незабравими години на лайноложката сцена. Да ни е жив и здрав, нека още дълги години ни удостоява с присъствието си на лайноложки семинари и форуми. Този светъл деец е сред пионерите на тази едновременно нова, но и древна, забравена досега наука - Лайнологията. Наздраве!
сряда, 19 ноември 2008 г.
Приятелката на Вал
[11/16/2008 5:10:23 PM] val says: ne moga da poznaq iso
[11/16/2008 5:10:25 PM] val says: ebasi
[11/16/2008 5:10:28 PM] Dido Tenereto says: ми така е
[11/16/2008 5:10:35 PM] Dido Tenereto says: като го заряза така грубо
[11/16/2008 5:12:06 PM] val says: e toi si ima lulu
[11/16/2008 5:12:20 PM] val says: az si imam pleshiva toqga
[11/16/2008 5:12:50 PM] Dido Tenereto says: е, той анчо нали е зает ве
[11/16/2008 5:12:55 PM] Dido Tenereto says: с онова румънче
[11/16/2008 5:13:10 PM] val says: e da
[11/16/2008 5:13:20 PM] val says: te sa dvoika tapanari
[11/16/2008 5:13:22 PM] Dido Tenereto says: ти нямаш ли си мексиканче
[11/16/2008 5:13:31 PM] val says: ne imam izrelche
[11/16/2008 5:13:33 PM] val says: shemale
[11/16/2008 5:14:14 PM] Dido Tenereto says: аа и как са
[11/16/2008 5:14:19 PM] Dido Tenereto says: хем хуй хем цици а
[11/16/2008 5:14:33 PM] Dido Tenereto says: хмм, извратен си , признаам те
[11/16/2008 5:14:55 PM] val says: mi momchensa beshe po dobre
[11/16/2008 5:15:10 PM] Dido Tenereto says: що ве
[11/16/2008 5:15:15 PM] Dido Tenereto says: не е ли яко с циците и хуй в гъза
[11/16/2008 5:15:30 PM] val says: ma ma nauchiha tuka i sq trq pazq lowprofile
[11/16/2008 5:15:35 PM] val says: se edno sam normalen
[11/16/2008 5:16:21 PM] Dido Tenereto says: хехе
[11/16/2008 5:16:29 PM] Dido Tenereto says: ай поздрав за шимейлите в УСА
неделя, 16 ноември 2008 г.
Моята кола мечта
Тъй като съм просто селско копеленце, с малките си очаквания от мизерния ми живот, не се хвърлям на супер нови и скъпи коли. Искам просто ето тази. Нека че е стара, на 15 години. На мене си ми харесва. Пожелайте ми да я имам скоро.
Ицо плейбоя
Ицо Плейбоя - най-новия герой в романа на гумените мечета. За Архангела вече не е интересно да се пише. Хвана си пичка и заеба останалите курвенца. Но настъпи часа на ВиК духа - да плъзне по кварталните женски хаймани. Налазиха го като бълхи изкъпано куче. Тоз път бълхата беше сливненска перла - Дийляна. Тя му вика дий, ма наш Ицо вика - твърдо нйе. Ни тъ искам, щот си ми под полуженийто. Демек, мноо проста бангията се оказа и нема смисъл да си хаби патроните с тавкоз същество.
Един съвет от бат ви Дидо - не е ебете бангии, дет се плющат с дърти пичове. Щот са свикнали да им се плаща ;) Пък и мноо са износени. Нема им го цвета, дето се вика. Повече нема да кажа ни дума, да не ме прибият някъде по тъмното.
Един съвет от бат ви Дидо - не е ебете бангии, дет се плющат с дърти пичове. Щот са свикнали да им се плаща ;) Пък и мноо са износени. Нема им го цвета, дето се вика. Повече нема да кажа ни дума, да не ме прибият някъде по тъмното.
понеделник, 3 ноември 2008 г.
За човека до мен
С послеследующите слова, искам да изкажа чувствата си към най-свидното ми същество, което винаги е до мен. Макар, че често съм го наранявал, макар че и то ме е наранявало. Но времето е показало, че сме неразделни. И държим един на друг. За някои сме странна двойка, на други пък им пречим. Трети откровено не ни харесват, че дори и мразят. Ала омразата им е породена от низши чувства, защото мразят това, което никога няма да успеят да имат.
Към моето дебело лое,
което сутрин кока,
изрисувало ми малко кокче,
с любов приготвило закуска.
С целувка мила ме събужда,
и нататъка друг път, че мноо работа днеска
Към моето дебело лое,
което сутрин кока,
изрисувало ми малко кокче,
с любов приготвило закуска.
С целувка мила ме събужда,
и нататъка друг път, че мноо работа днеска
неделя, 2 ноември 2008 г.
Прозаично отклонение
Това е едно стихче, може и проза да се каже. Изникна ми в съзнанието ей така, на майтап.
Нима приятелството е това? А къде е любовта?
Мъчим се да се погледнем,
ала ни обвзема хладен мрак.
Исках да го кажа с думи,
но бучка се надигна пак.
Не разбираш, не съзнаваш,
наранена в тоз момент.
Жлъч се сипе из уста ти,
не премисляш ни за миг.
Как рани ме ти отново,
потуши моят сподавен вик.
Кръвта във вените бушува,
гнева прегръщаш ти за сетен път.
С твоята отрова надари ме,
бавно, сладко, нарани ме.
Нима приятелството е това? А къде е любовта?
Мъчим се да се погледнем,
ала ни обвзема хладен мрак.
Исках да го кажа с думи,
но бучка се надигна пак.
Не разбираш, не съзнаваш,
наранена в тоз момент.
Жлъч се сипе из уста ти,
не премисляш ни за миг.
Как рани ме ти отново,
потуши моят сподавен вик.
Кръвта във вените бушува,
гнева прегръщаш ти за сетен път.
С твоята отрова надари ме,
бавно, сладко, нарани ме.
Леко разтоварващо купонче в Тракия
Ето, че дългоочаквания момент на втори купон в Тракия дойде.
За наша радост все още има останали почитатели на алкохола, който са останали в родната ни, мила, скъпа помийна яма, аааа такова, татковина исках да кажа.
Обичайните заподозрени бяха Ицо, Трезвения, Архангела и Галя. Домакини на това мероприятие имаха честта да бъдат Носът и Голямата Цица - Деница. Радо като пълна свиня даде честна косматска, че ще уважи гей-партито, но явно либовницата му го е захапала за мазола. Проведе се киновечер с прожектиране на стари комунистически пропагандни филми, насочени за публика над 18 години. Неумиращия режисьорски нюх на GUMENITE_MeCHETA , както и VALBURGER за пореден път разбуди мили спомени в старите ни пенсионерски сърца. Както и се предполагаше, Носът на другия ден трябваше да е на работа, та не му се отдаде възможност да потрашее из градинките на Пловдив, завършващ подобаващо омазването с Вино, Ракия и Бира. Ромът тоя път го нямаше. Не оня мангал, а пийньето.Поради сханати пръсти видеоматериала липсва. Оставям го на вашето въображение.
До скоро елмовци.
За наша радост все още има останали почитатели на алкохола, който са останали в родната ни, мила, скъпа помийна яма, аааа такова, татковина исках да кажа.
Обичайните заподозрени бяха Ицо, Трезвения, Архангела и Галя. Домакини на това мероприятие имаха честта да бъдат Носът и Голямата Цица - Деница. Радо като пълна свиня даде честна косматска, че ще уважи гей-партито, но явно либовницата му го е захапала за мазола. Проведе се киновечер с прожектиране на стари комунистически пропагандни филми, насочени за публика над 18 години. Неумиращия режисьорски нюх на GUMENITE_MeCHETA , както и VALBURGER за пореден път разбуди мили спомени в старите ни пенсионерски сърца. Както и се предполагаше, Носът на другия ден трябваше да е на работа, та не му се отдаде възможност да потрашее из градинките на Пловдив, завършващ подобаващо омазването с Вино, Ракия и Бира. Ромът тоя път го нямаше. Не оня мангал, а пийньето.Поради сханати пръсти видеоматериала липсва. Оставям го на вашето въображение.
До скоро елмовци.
сряда, 29 октомври 2008 г.
Дебелаци на моренце
Обикновените заподозрени на моренцето ни. Защо ли не се вижда никакво море.
Явно само сме пили :)
 |
| Моренце 2008 с Архангела, Трезвения и Нончо |
Рожден ден
 |
| ЧРД |
По случай поредното ми одъртяване,
желая да ви почерпя с тази вкусна торта.
Всеки да заповяда, но ако не носи шише
Jim Beam нема да влезе у дома.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Едно пътуване до Турция
Ето че дойде и моят час и аз да замина към нашата мила съседка Турция.
Турция - толкова близо и толкова далеч. Страна на контрастите, страна на различното.
Автобуса от София пристигна почти по разписание. В 10.20 часа на 23.10.08 вече бяхме на път, оставяйки зад нас до болка познатия ми Пловдив. След близо 2 часа вече сме на границата при Свиленград и чакаме да минем паспортен контрол. Имах удоволствието да бъда съсед по место с чичко Бруф. Чичко Бруф е образ, за който често ще се споменава в този пътепис. Колоритна личност от Кърджали, гордо наричаща себе си Журналист( да с голяма буква е!). Та без много забавяне, вече сме на границата. Една мила митничарка от нашата страна, с лице повече приличащо на маската на Тутанкамон, вградила си ГСМ-а в ухото, монотонно прехвърляше паспортите през скенера. Дотук добре си казвам аз. Още 20 минути и сме в Турция. Няма проверки и ала бала. Влизаме в Търция. Млад турски митничар минава през автобуса и събира паспортите. След 10 минути ги връща подпечатани. Викам това беше. Дори бързо минахме.
Да ама не. Спираме в безмитния при турците, та който иска да си вземе я цигари , я пиене. Две мили кокошки от автобуса забравиха, че престоя е само 10 минути, та откарахме още 10 докато ги чакаме. Тръгнахме. Ама след малко пак спираме. Проверяват дали всеки има печат в паспорта. Имаме си :) . Обаче викат слизайте и вадете багажа. И ние вадиме. Погледнаха в рейса, ми празен е. Айде пак товари и бегай да играеш. Разгеле. Май това е на турски! Де да знам. От тука насетне е монотонния път до Истанбул. От магистралата се вижда и Одрин. И то какво се вижда - една джамия. Друго не ми направи впечатление. След няколко часа, може би 2, вече започваме да навлизаме в предградията на Истанбул. Китни модерни къщи по крайбрежието на мраморно море. Оказва се, че това са богаташки квартали. Или по-точно морските им вили. В натоварения трафик си пробиваме път напред.
Истанбул е огромен. Признавам. Има и цигански колиби, има и небостъргачи. Има от всичко, ама аз не го искам. Искам малко, но хубаво. От пъстротата на този град може да те заболи главата или да ти залюти на очите. Перфектно поддържани паркове и градини, крайпътни алей и зеленина, много зеленина, а после ниско схлупени къщурки. Явно някое гето. На 20 метра от тях започва грандиозен строеж на 4 блока по 25 етажа. От тоя - затворения тип , дето сега е модерно да се строят. На гишетата преди моста, дето плащаме тол-таксата има адско задръстване. Киснахме сигурно 1 час, въпреки че магистралата е с 6 или 7 ленти и има поне 15 гишета. След като минахме през оня готиния мост, дето много се гордеят с него, движението понамаля и запрашихме към Бурса. Днес за първи път пътувах с ферибот. Незнам от къде до къде беше, ама ми хареса. Има някакъв залив, който удължава пътя доста. Та е по- лесно да се вземе ферибот напряко. 45 минути лежерен път през мраморно море, което за жалост е доста мръсно. Винаги съм си мислил, че е чисто и прозрачно. Лъщящо като мрамор на лунна светлина. Оказа се клоака, по-мътна и от кална локва. Беше се смрачило, та не виждах накъде пътуваме.
Турция - толкова близо и толкова далеч. Страна на контрастите, страна на различното.
Автобуса от София пристигна почти по разписание. В 10.20 часа на 23.10.08 вече бяхме на път, оставяйки зад нас до болка познатия ми Пловдив. След близо 2 часа вече сме на границата при Свиленград и чакаме да минем паспортен контрол. Имах удоволствието да бъда съсед по место с чичко Бруф. Чичко Бруф е образ, за който често ще се споменава в този пътепис. Колоритна личност от Кърджали, гордо наричаща себе си Журналист( да с голяма буква е!). Та без много забавяне, вече сме на границата. Една мила митничарка от нашата страна, с лице повече приличащо на маската на Тутанкамон, вградила си ГСМ-а в ухото, монотонно прехвърляше паспортите през скенера. Дотук добре си казвам аз. Още 20 минути и сме в Турция. Няма проверки и ала бала. Влизаме в Търция. Млад турски митничар минава през автобуса и събира паспортите. След 10 минути ги връща подпечатани. Викам това беше. Дори бързо минахме.
Да ама не. Спираме в безмитния при турците, та който иска да си вземе я цигари , я пиене. Две мили кокошки от автобуса забравиха, че престоя е само 10 минути, та откарахме още 10 докато ги чакаме. Тръгнахме. Ама след малко пак спираме. Проверяват дали всеки има печат в паспорта. Имаме си :) . Обаче викат слизайте и вадете багажа. И ние вадиме. Погледнаха в рейса, ми празен е. Айде пак товари и бегай да играеш. Разгеле. Май това е на турски! Де да знам. От тука насетне е монотонния път до Истанбул. От магистралата се вижда и Одрин. И то какво се вижда - една джамия. Друго не ми направи впечатление. След няколко часа, може би 2, вече започваме да навлизаме в предградията на Истанбул. Китни модерни къщи по крайбрежието на мраморно море. Оказва се, че това са богаташки квартали. Или по-точно морските им вили. В натоварения трафик си пробиваме път напред.
Истанбул е огромен. Признавам. Има и цигански колиби, има и небостъргачи. Има от всичко, ама аз не го искам. Искам малко, но хубаво. От пъстротата на този град може да те заболи главата или да ти залюти на очите. Перфектно поддържани паркове и градини, крайпътни алей и зеленина, много зеленина, а после ниско схлупени къщурки. Явно някое гето. На 20 метра от тях започва грандиозен строеж на 4 блока по 25 етажа. От тоя - затворения тип , дето сега е модерно да се строят. На гишетата преди моста, дето плащаме тол-таксата има адско задръстване. Киснахме сигурно 1 час, въпреки че магистралата е с 6 или 7 ленти и има поне 15 гишета. След като минахме през оня готиния мост, дето много се гордеят с него, движението понамаля и запрашихме към Бурса. Днес за първи път пътувах с ферибот. Незнам от къде до къде беше, ама ми хареса. Има някакъв залив, който удължава пътя доста. Та е по- лесно да се вземе ферибот напряко. 45 минути лежерен път през мраморно море, което за жалост е доста мръсно. Винаги съм си мислил, че е чисто и прозрачно. Лъщящо като мрамор на лунна светлина. Оказа се клоака, по-мътна и от кална локва. Беше се смрачило, та не виждах накъде пътуваме.
сряда, 22 октомври 2008 г.
Моят първи блог пост
Този мой пост имаше удоволствието да се случи в един слънчев есенен ден. Денят, започнал мъгливо, сякаш неискащ да се събуди, се поразмърда. Разкърши схванатите си кокали и стави и погледна към слънцето. А то едвам показващо се на хоризонта, леко срамежливо надничайки над ниските облаци, прокарваше бледите си лъчи , галейки ранобудните хора. А хората и те сънени, забързани за работа, натикани в колите си примижаваха срещу него и не се замисляха какво може да им донесе този ден. А денят беше ден като ден. Нито много сив, нито студен. Ала странно озарен. Кърваво озарен. Дали беше само един обикновен ден?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
