Моят първи блог пост

Този мой пост имаше удоволствието да се случи в един слънчев есенен ден. Денят, започнал мъгливо, сякаш неискащ да се събуди, се поразмърда. Разкърши схванатите си кокали и стави и погледна към слънцето. А то едвам показващо се на хоризонта, леко срамежливо надничайки над ниските облаци, прокарваше бледите си лъчи , галейки ранобудните хора. А хората и те сънени, забързани за работа, натикани в колите си примижаваха срещу него и не се замисляха какво може да им донесе този ден. А денят беше ден като ден. Нито много сив, нито студен. Ала странно озарен. Кърваво озарен. Дали беше само един обикновен ден?