Това е едно стихче, може и проза да се каже. Изникна ми в съзнанието ей така, на майтап.
Нима приятелството е това? А къде е любовта?
Мъчим се да се погледнем,
ала ни обвзема хладен мрак.
Исках да го кажа с думи,
но бучка се надигна пак.
Не разбираш, не съзнаваш,
наранена в тоз момент.
Жлъч се сипе из уста ти,
не премисляш ни за миг.
Как рани ме ти отново,
потуши моят сподавен вик.
Кръвта във вените бушува,
гнева прегръщаш ти за сетен път.
С твоята отрова надари ме,
бавно, сладко, нарани ме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
ГРОЗНО Е.ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПИШЕ ЗА ГАДНИТЕ НЕЩА, А КОЛКО МОГАТ ДА ПИШАТ ЗА ХУБАВИТЕ? МЕЖДУ ДРУГОТО КРАСИВИТЕ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ ВСЕКИ ДЕН И СА МНОГО БЛИЗО ДО НАС.НО НИЕ СЯКАШ НЕ ГИ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ...
Ave kvo ti stava ebati romantichnata dusha se kriela zad tva nosle :) ama e iako prodaljavai da pishesh ...
Публикуване на коментар